За В и К - Варна ООД

„В и К - Варна” ООД
"Водоснабдяване и канализация - Варна" ООД е стратегическа фирма, която включва в дейността си важни направления - водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадъчни води, строителство, проектиране и инженерингова дейност. Дружеството поддържа, експлоатира и стопанисва водоснабдителни и канализационни мрежи и системи, съоръжения и пречиствателни станции на територията на Варненска област. Обслужваният район е с население над 468 220 жители, което живее на територията на 12 общини с общо 158 населени места. Във фирмата работят 1 600 специалисти, работници и служители, които обслужват населението във Варненска област.
"ВиК- Варна" ООД е дружество с 51% участие на държавата, чрез МРРБ и 49% собственост на общините Аврен, Аксаково, Бяла, Варна, Ветрино, Вълчи дол, Девня, Дългопол, Провадия и Суворово.
Екипът на "ВиК - Варна" ООД поддържа и обслужва над 4300 км водоснабдителна мрежа, 1100 км от която е на територията на града. 830 км е изградената канализационна система. Общият брой на сондажите е 104. Водоснабдителните помпени станции са 130, канализационните помпени станции - 26, а общата инсталираната мощност на дружеството възлиза на 31 654 киловата. В действие са 10 пречиствателни станции за отпадъчни води.

 

Историята – от древността до наши дни


Водопровод от римско време крие древният Одесос


139 – 161 г. от н.е. – В този период от време в древния Одесос (старото име на Варна), е бил изграден първия водопровод. Останки от него са открити през 1851 г., когато при изкопни работи в частен дом е изровен камък с надпис. Той е на латински и елински и от него става ясно, че „общината на Одиситяните е вкарала вода през нов водопровод”. Това се случва по времето на император Цезар Тит Елий Адриан Антонин Август,  с военен управител на римската провинция Долна Мизия с главен град Марцианополис (Девня) - Тит Витрасий Полион. По-късно във Варна е намерен и друг мраморен отломък с подобен надпис. Открити са и останки от водопровод със стени от ломен камък и червен хоросан до извора Теке Караач. Близо километър от подобно съоръжение е намерено и под песъчливия насип до извора над Карантината. Водата стигала да града по глинени тръби - “клюнкове” или облицовани каменни галерии.
1894 г. - Гласуван е закон за благоустрояване на населените места. 3 г. по-късно започва проучване, проектиране, строителство за водоснабдителните дейности. Привличат се чужденци и се правят проучвания за Провадия и Варна. До този момент населението се е снабдявало с вода от градски чешми.

 

В зората на 20 век се слагат основите на съвременното водоснабдяване

1903 г.  - Полага се основния камък на водопровода „Харами дере”, след обстоен доклад на тогавашния кмет на Варна д-р Пискюлиев, който предварително е проучил опита на София и Пловдив. 

1905 г. – Построени са каптаж, водопровод и два резервоара - Горна и Долна зона на първия модерен водопровод, който довежда вода от изворите  Харами дере при с. Слънчево, Соук-солар и Теке-караач край Варна. Подаваната вода е 30л/сек.

През 1904-1914 г. за нуждите на първата железница Русе - Варна е построен водопроводът ”Карабунар”. В този период е изготвен първият проект за канализация “Варяк”.

1906г. - Изготвен е първият проект за канализация "Варяк".

1910 г. - Провежда се търг за канализация на Варна.

1914 г.  - Изготвя се генерален план за канализация на града. Проектът “Варяк” се изоставя и започва строителство на колектори и улични канализации.

1913-1924 г.  – Водоснабдяват се селищата Вълчи дол, Суворово, Гроздьово, Дългопол, Аксаково, Чернево, Кипра, Игнатиево.

1935 г. – Поставя се начало на груповото водоснабдяване - за пръв път се ползват подземни води с помощта на помпени станции. Залага се  водоснабдяването на 152 населени места да стане чрез групиране, или в отделни групи и подгрупи, според местните условия.

1934-36 г. – В експлоатация е пуснат Батовският водопровод с общ дебит на каптираната вода 70-90л/сек. Съоръжението е сред големите постижения за своето време, а Варна е сред малкото градове у нас, които се водоснабдяват с помпени станции. По-късно 80% от селищата получават вода по този начин, съотношението е валидно и до днес. Водопроводът е разчетен да задоволява нуждите на града до 1962 г., но бързото му разрастване след 09.09.1944 г. изисква допълнително водоснабдяване.

1948 г. – Строят се допълнителни шахтови кладенци по поречието на Батовската река. Това дава началото на непрекъснато търсене на водоизточници на питейна вода за града.

1950-1955 г. - Започва изграждането на магистрален водопровод Девня-Варна – първи етап. Водата се подава с дебит 300л/сек.

1955 г. – Сформира се Окръжна дирекция „ВиК”. Създават се охранителни зони за каптажите и резервоарите. Благоустрояват се обществените чешми, кладенците и шахтите. Започва разширение на водопроводната мрежа, строят се нови обекти.

 

Години на усилено  строителство на стратегически обекти

1965 г. – Изгражда се магистрален водопровод Девня – Варна II етап, с помпена станция „Одесос”

1965 г. - Създава се диспечерската служба на ВиК. Двете „ВиК” предприятия – градското и бюджетното (към Окръжния народен съвет във Варна) се сливат в стопанско предприятие “В и К”. Доставят се каналопочистващи и каналокопачни машини, разходомери, нивомери, уреди за обеззаразяване на водата. Построени са лаборатория и нова административна сграда.


1969 г. - Започва строителството на магистралния водопровод „Китка – Варна” с максимален дебит 1800 л/сек. Той дава вода на над 40 населени места и основно на град Варна.

1975 г. - В експлоатация е пуснат водопроводът „Китка-Варна” с дължина 106 км., с капацитет 2000 л/сек., който обслужва 40 населени места и основно Варна

1983 г. – Въведена в експлоатация е пречиствателната станция за отпадъчни води в к.к. „Златни пясъци”.

1985-1988  -  Поетапно е въведена в експлоатация ПСОВ – Варна, която е реконструирана през 2011 г. по програма ИСПА.
1988 г. – Завършена е водоснабдителната система Златина – Ветрино, която включва10 шахтови кладенци, черпещи води от терасата на река Провадийска и 4 дълбоки сондажа. Дебитът е 170 л/сек. Системата водоснабдява селища от общините Провадия, Ветрино и Вълчи дол.
1986-88 г. - Завършва третият етап от изграждането на водопровода „Девня – Варна”,  с дебит 1600 л/сек. Положените тръби са от стомана. Общият капацитет на изворите е около 2500-3000 л/с.

 

В наши дни

1990-1992 г. - В експлоатация влиза битов колектор в IV микрорайон на жк „Възраждане”.

1992 г. - Изгражда се етап от магистралния водопровод Варна - Златни пясъци до стадион „Варна” (бивш „Ю. Гагарин”).

1996 г. – Завършен е вторият етап от водопровода „Камчийски пясъци”.

1996-2011 г. – Изграждане на битова и дъждовна канализация в кв. „Галата”.

2000 г. - Изградена и въведена в експлоатация е автоматизирана диспечерска система за контрол и управление на водоснабдяването във Варна. Системата се развива и обновява постоянно.

2007 г. – Изградена е канална помпена станция и тласкател „Чайка”.
2007 г. – Изграждане на магистрален водопровод „Варна – Златни пясъци” – III етап.

2008 г. – В експлоатация е пуснат II етап на водопровода „Камчийски пясъци”, подобект от РШ „Пчелник” до РШ „Шкорпиловци”.

2010-11 г. – Подменена е водопроводната мрежа във II микрорайон жк „Вл. Варненчик”.

2008-2011 г. – В експлоатация е пусната канално-помпена станция „Аспарухово”

2009-2010 г. – Изграждане на битова канализация на град Белослав и с. Чернево.

2009-2011 г. – Завършен е I етап от модернизацията и реконструкцията на ПСОВ – Варна.

2010-2011 г. – Подменена е водопроводната и канализационната система в район „Аспарухово”.

2010-2011 г. – Подменен е канализационен колектор „Морски бани”.

2011 г. – 2012 г. Подменена и присъединена е водопроводната мрежа в Белослав.